България не покани Скопие за церемонията за цар Самуил

Останките се предават в Солун на 3 октомври и тръгват към София

България не е отправила официална държавна покана към Северна Македония за церемонията по предаването на тленните останки на цар Самуил. Това отвори нов фронт в напрегнатите отношения между София и Скопие.

На 3 октомври останките трябва да бъдат предадени на българската държава в Музея на византийската култура в Солун. Събитието е по договореното между България и Гърция, което българското правителство определя като историческо споразумение, постигнато след десетилетия усилия.

Церемония в Солун и държавен протокол в София

Министерството на културата съобщи, че след официалното предаване в Солун тленните останки ще бъдат транспортирани до София. Там е предвидена държавна церемония на площад „Княз Александър I“.

След церемонията останките трябва да бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“.

Правителството подчертава, че българската държава полага усилия за връщането на останките още от 60-те години на миналия век. В материала се посочва, че гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос е открил останките в базиликата „Свети Ахил“.

Реакции в Северна Македония и липса на официална позиция

Темата вече предизвика остри реакции в Северна Македония в медии, политически среди и социалните мрежи.

БТА съобщава, че македонски медии и обществени фигури разглеждат прехвърлянето на останките през призмата на съвременния политически спор със София. Част от коментарите оспорват и начина, по който събитието се представя.

До момента няма подробна официална позиция на правителството в Скопие по самото споразумение между България и Гърция. Паралелно с това темата се превърна в нов повод за спор около работата на съвместната историческа комисия и наследството на Самуил.

Коментари в България и отделни политически жестове

Бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев коментира, че действията на Атина са силен дипломатически сигнал. Според него гръцката страна е избрала момент, в който темата за европейския път на Северна Македония отново е в центъра на регионалния разговор. Керемедчиев оценява, че демонстрираното единство между София и Атина носи политическо послание и поставя Скопие в позиция да обяснява защо европейската му интеграция остава блокирана.

Журналистът Любчо Нешков постави друг акцент и разкритикува секретността около подготовката на процеса. Според него българското общество трябва да получи пълна информация за начина, по който е договорено прехвърлянето. Той настоява историческата тема да не се превръща в инструмент за политическо противопоставяне и предупреди, че намесването на трети страни и използването на Самуил като актуален политически инструмент носи риск за отношенията между София и Скопие.

Липсата на официална покана от българската държава към Скопие не изключва отделни инициативи. Красимир Каракачанов е отправил собствена покана към премиера на Северна Македония Християн Мицкоски да присъства на церемонията в София. В материала се уточнява, че това е партийна и лична инициатива, а не част от официалния държавен протокол.

В по-широк план спорът за Самуил остава част от разногласията между София и Скопие по въпроси от общата история. Официалната българска позиция остава, че Самуил е български цар, докато в Северна Македония съществуват различни обществени и политически интерпретации на неговото наследство.

Още новини в категория България