Илия Проданов: Кораби отказват български пристанища, 5 млн. тона пшеница чакат износ

Зърнопроизводителите предупреждават за риск от загубени пазари и натрупване на излишъци.

Кораби вече отказват да пристигат в български пристанища за износ на зърно, а страната има около 5 млн. тона пшеница за изнасяне. Това заяви Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването „Денят започва“.

По думите му до преди дни проблем с износа не е имало. От предходния ден обаче ситуацията се е променила рязко. Проданов посочи, че част от корабите отказват да дойдат, а други забавят пристигането си и изчакват в южната част на Черно море. Според него това започва да ескалира и прави Черно море все по-рисково за износ на пшеница.

Черноморската пшеница и ефектът върху търговията

Проданов подчерта, че черноморската пшеница е ключова за световния баланс. Той обясни, че световното производство на пшеница е около 800 млн. тона, но реално търгуваните количества са около 200 млн. тона. В този международен търговски обем, по думите му, се включват приблизително 50 млн. тона от Русия, 20 млн. тона от Украйна, около 10 млн. тона от Румъния, 5 млн. тона от България и 10 млн. тона от Казахстан. По оценката му има години, когато Черноморският регион формира почти 50% от световната търговия с пшеница.

Той допълни, че преходните остатъци от миналогодишната реколта вече са били реализирани. България е успяла да изнесе тези количества през юли и след края на жътвата, а от август е започнал износът на новата реколта. Според Проданов, ако ситуацията не се нормализира и корабите не започнат да идват нормално, има риск страната да не успее да изнесе наличната пшеница.

Застраховки и транспорт: разходите вече скачат

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите посочи, че застраховките са поскъпнали многократно. По думите му, от началото на войната в Украйна цената на транспорта на зърно от Черноморския басейн е нараснала пет-шест пъти.

На този фон Проданов настоя България спешно да гарантира безопасността на корабоплаването в Черно море. Той аргументира позицията си с това, че страната трябва да осигури сигурност в териториалните си води, за да останат българските пристанища атрактивни за корабите. В противен случай, предупреди той, България рискува да загуби пазари.

Проданов очерта и допълнителен риск: възможно е цената на пшеницата да се повиши на световните пазари, но в Черноморския басейн да се случи обратното, ако пшеницата остане в региона и не може да бъде реализирана чрез износ.

Няма реална алтернатива на пристанищата, предупреждава браншът

Според Проданов България на практика няма алтернативи на черноморските си пристанища за износ на зърно. Той посочи, че Европейската комисия още от 2021 г. говори за нуждата от алтернативни маршрути към гръцките пристанища, включително от България.

По думите му единствената възможна алтернатива би бил железопътният транспорт, но железопътната свързаност с Гърция е в много лошо състояние. Проданов заяви, че местата за преминаване на границата са едно или две, а инфраструктурата там не позволява износ на такива обеми. Затова той настоя за две паралелни действия: краткосрочно решение за безопасността на корабоплаването до българските пристанища и дългосрочна работа по инфраструктура, която да позволи износ и през Гърция.

Проданов добави, че България консумира около 1,2–1,3 млн. тона пшеница, а останалите количества биха се натрупали като излишък. Той предупреди, че при невъзможност за износ страната може да посрещне новата реколта с огромни преходни остатъци, което според него би имало негативен ефект върху цената и съхранението. Той подчерта и проблема с капацитета на складовете, тъй като България произвежда не само пшеница, но и слънчоглед, царевица и ечемик.

Още новини в категория България