КЗП отчете надценки до 150% на храни в големи вериги

Мая Манолова обяви примери за млечни продукти и поиска законови промени.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е установила надценки до 150% при част от хранителните продукти, както и сериозни разлики между доставните и продажните цени, съобщи председателят на КЗП Мая Манолова в предаването Денят започва с Георги Любенов. По думите ѝ предстои комисията да представи подробни резултати от проверки в пет големи търговски вериги. Манолова настоя и за законодателни промени, които да дадат по-ефективни инструменти за защита на потребителите и българските производители.

Примери за надценки при основни храни

Според Манолова първите резултати показват отчетливи разлики между доставните и продажните цени на основни храни. Тя посочи примери за 99% надценка при кашкавал, 95% при сирене, до 99% при прясно мляко и 125% при масло. По думите ѝ при някои продукти надценките достигат 150%, като маслото е сред най-силно оскъпяваните стоки.

Манолова направи разграничение между надценките в търговската мрежа и сравнението на крайните цени между България и други държави в ЕС. Тя подчерта, че висока надценка не означава автоматично, че стоката е два пъти по-скъпа спрямо същия продукт в Германия. В същото време посочи, че по данни на Евростат има сериозни отклонения при определени групи храни. По думите ѝ Евростат многократно е посочвал, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа, при покупателна способност у нас 68% от средноевропейската.

Какви мерки и санкции очаква КЗП

Мая Манолова заяви, че действащото законодателство позволява на големите търговски вериги да поддържат високи надценки, без това непременно да води до санкции. По думите ѝ КЗП има правомощия да наказва необосновано повишаване на цените в случаите, предвидени от закона, както и нелоялни търговски практики, но са нужни допълнителни законодателни мерки.

Тя даде пример с регулации в Хърватия, Румъния и Унгария, където при определени случаи на намеса на държавата се предвиждат допустими надценки до 20%.

Манолова обяви, че КЗП ще налага санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август, както и при нелоялни търговски практики. Сред проверяваните случаи е и предлагане на продукти с подвеждаща информация за произход. Като пример тя посочи картофи, представяни като български в търговска верига. По думите ѝ съвместна проверка с Българската агенция по безопасност на храните трябва да установи дали става дума за нискокачествени гръцки картофи, продавани като български.

Ваучери за храна, амбалаж и проверки на горивата

Манолова съобщи, че подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради разходите на търговците при приемането на електронни ваучери за храна. По думите ѝ таксите към операторите могат да достигнат 6% от стойността на покупката, при положение че при стандартни картови плащания разходите за търговеца обикновено са между 1% и 1,5%. Тя уточни, че ползващите ваучери не плащат директно по-висока цена за стоката, но според нея тези разходи могат да се разпределят върху цените на всички продукти.

Тя насочи внимание и към разходите за амбалаж, които по думите ѝ оскъпяват с 10–20% цените на някои плодове и зеленчуци. Манолова заяви, че производителите са задължавани да плащат за касетки, като освен депозит заплащат и наем от 1,20 евро за всяка касетка при доставките до магазините, и добави, че ще сезира КЗК и за тази практика.

Председателят на КЗП коментира и проверките на бензиностанциите, започнали на 23 септември, заради рязкото покачване на цените на горивата. По думите ѝ са проверени 200 бензиностанции и 600 ценови позиции, като в 48 случая има съмнения за необосновано повишаване на цените и се очакват санкции. Манолова уточни, че първоначалните данни не сочат спекулативно поведение като основна причина за поскъпването. Според нея при бензина надценката е спаднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента, като обосноваността на тези стойности предстои да бъде анализирана от КЗК.

По темата за банковите такси Манолова посочи, че банковата печалба за миналата година е била 3,6 млрд. лева, като 1,8 млрд. лева от нея са дошли от такси. Според нея това поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги.

Манолова обобщи, че КЗП приема защитата на потребителите от високите цени като основен ангажимент, но за трайни резултати ще са необходими не само проверки и санкции, а и промени в законодателството, които да ограничат нелоялните практики и да осигурят по-справедливи условия за потребителите и българските производители.

Още новини в категория България