Над 6300 старозагорци празнуват днес: Мария е най-популярното име на Голяма Богородица

На 15 август православните християни отбелязват Успение на Пресвета Богородица, познато в народната традиция като Голяма Богородица. Празникът е посветен на земния край на Божията майка и нейното възнасяне при Сина ѝ.

На 15 август православните християни отбелязват Успение на Пресвета Богородица, познато в народната традиция като Голяма Богородица. Празникът е посветен на земния край на Божията майка и нейното възнасяне при Сина ѝ.

Според християнското предание Богородица се молела на Елеонската планина, когато пред нея се явил архангел Гавраил. Той ѝ възвестил, че след три дни ще напусне земния свят. Божията майка приела вестта спокойно и пожелала преди смъртта си да види Светите апостоли.

Желанието ѝ било изпълнено. Апостолите се събрали, а след смъртта ѝ погребали Светата Дева в пещера край Гетсиманската градина. Когато няколко дни по-късно отворили гробницата, открили само плащеницата ѝ. Според преданието Богородица възкръснала и се преселила при своя Син.

Голяма Богородица – празник на майката и семейството

Българите особено силно почитат Божията майка. В народните представи тя е лечителка и закрилница на майчинството, брака и семейството, както и защитница на бедните и онеправданите.

На този ден особено внимание се обръща на жените, които очакват рожба. Според традицията младите булки и бездетните жени не трябва да се захващат с женска работа. Те посещават храма, палят голяма свещ и оставят дарове за Богородица – домашно изработени кърпи, престилки и чорапи.

Иконата на Божията майка се украсява с цветя, най-често с богородички. Жените могат да оставят и малки метални изображения на бременна жена или пеленаче с надеждата да се сдобият с дете.

След празничната литургия се раздават богородични пити за здраве с пожеланието:

„Нека Света Богородица да ни е на помощ!“

Курбан за здраве и плодородие

Голяма Богородица е и време за родови срещи и общи трапези. В много населени места се приготвя курбан за здраве, живот, плодородие и предпазване от болести и премеждия.

Семействата традиционно дават овца или шиле. На някои места курбанът се освещава в църквата, а на други – в дома. От него стопаните раздават на близки, съседи и кумове.

В селищата, където храмът или манастирът е посветен на Света Богородица, празникът се превръща в голям събор. Хора от околността се събират около църкви, параклиси, аязми и свети места.

Какво се слага на празничната трапеза?

На Голяма Богородица традиционната трапеза включва жито, царевица, варена тиква, прясна пита, пилешка каша, диня и грозде.

Особено място заема житото, тъй като с новото жито се приготвят обредни хлябове за празника.

Народната традиция свързва 15 август и с края на жътвата и вършитбата. Стара българска поговорка гласи:

„До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.“

Вярва се още, че ако на Голяма Богородица вали дъжд, следващата година ще бъде плодородна.

Какво не се прави на Голяма Богородица?

Според народните вярвания от Голяма Богородица до Малка Богородица – 8 септември, жените не трябва да тъкат, предат, плетат и шият. Смята се, че така се пази здравето на цялото семейство.

В някои райони на България под прага се поставя бял трън, който според народното вярване не позволява на болестите да влязат в дома.

Кои празнуват имен ден?

На 15 август имен ден имат Мария, Мариана, Мариан, Марио и производните на тези имена.

Голяма Богородица остава един от най-почитаните празници в България. В страната има над 200 църкви и манастири, посветени на Успение Богородично. Сред най-известните са Бачковският и Троянският манастир, както и Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“.

На храмовия празник там се събират хиляди вярващи, извършват се водосвети, раздава се курбан, а миряните носят цветя и дарове пред иконата на Божията майка.

Още новини в категория Култура