17 ноември 2026 Стара Загора, България
Търси

Нино Луканов навърши 90 и разказа пътя си

Нино Луканов навърши 90 и разказа пътя си Снимка: ai

Над 100 роли и 7000 спектакъла го свързват със Стара Загора.

Актьорът Нино Луканов отбеляза 90-годишен юбилей и пред БТА говори за професията, житейската си философия и дългия път към сцената, започнал от врачанското село Девене и продължил десетилетия в Стара Загора.

Той посочи пред БТА, че човек остава „ненаситен“ към това какво предстои, и изрази надежда, че за 90-те си години е направил онова, което е трябвало. Луканов добави, че приема, че не всичко зависи от човека и че когато обстоятелствата не позволяват намеренията да се осъществят, го отчита като пропуск, а не като лична вина.

От Девене до първите роли във Враца

Нино Луканов разказа, че първите предпоставки за близостта му с изкуството открива в семейната си история. По майчина линия той е внук на свещеник, като дядо му поп Георги Иваначов е бил с баритонов глас. Луканов отбеляза, че вероятно е наследил част от тези качества.

Според думите му родителите му не са имали особено отношение към изкуството, а посоката към сцената се е появила естествено, без предварителен план. Роден и израснал в село Девене, той първо учи в местното училище. За по-нататъшно образование учениците трябвало да продължат във Враца, където, по спомените му, стремежът на семействата бил децата да учат и да намерят по-добър път.

Именно във Враца съдбата го среща с театъра. Луканов разказа пред БТА, че в масовите сцени понякога участвали ученици, когато професионалните артисти не достигали. Съученик го завел в театъра и двамата се включили в премиера. По-късно приятелят му спрял да ходи на репетиции, но той продължил и интересът му бил забелязан от хората в театъра.

ВИТИЗ, Стара Загора и ключови спектакли

Учителите реагирали на честите му отсъствия и директорът го посъветвал първо да завърши образованието си. Луканов посочи, че е последвал този съвет, завършил гимназия и отново се върнал към сцената. Започнали да му поверяват малки роли, а името му постепенно се появило в афишите.

Сред важните моменти от ранния период е участието му в постановката „Скъперникът“, когато Григор Вачков боледувал, а Луканов бил назначен да го замества по време на репетициите и да е готов за сцена при нужда.

След военната служба Луканов работи един сезон като редовен актьор в Ямбол, а по-късно завършва тогавашния ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1962 г. По разпределение пристига в Стара Загора, където, по думите му, е планирал да остане три години, но живее вече 64 години.

Той открои ролите си в „Ревизор“ и „Хан Аспарух“ като запомнящи се. За „Ревизор“ Луканов разказа, че първоначално е очаквал да получи роля на слуга, но му е поверен образът на градоначалника. Постановката е оценена като едно от най-значимите театрални събития през сезон 1962/1963. Месец по-късно на сцената излиза „Хан Аспарух“, пиеса в стихове от Радко Радков, за която Луканов отбеляза, че е получила много признания.

7000 спектакъла, кино и работа като изследовател

По данни в биографията му, Нино Луканов е роден на 14 ноември 1936 г. във врачанското с. Девене. Дебютира в ролята на студент в пиесата „Когато розите танцуват“ от Валери Петров. Следват участия в спектакли като „Рози за доктор Шомов“, „Разлом“, „Женитба“, „Ревизор“, „Златната карета“, „Почивка в Арко Ирис“, „Време разделно“, „Милионерът“ и други.

В старозагорския драматичен театър „Гео Милев“ Луканов има над 100 роли и участия в повече от 7000 спектакъла. Той сподели пред БТА, че актьорската професия е особено състояние на духа, при което човек понякога забравя себе си, и добави, че извън сцената общуването невинаги му е било лесно.

Важна част от професионалното му развитие е едногодишна творческа командировка в Москва и Ленинград, която, по думите му, го е обогатила и е задълбочила знанията му за актьорската техника. Той подчертава значението на дишането на актьора на драматичната сцена за сценичната реч и присъствието.

Нино Луканов е и изследовател и теоретик на актьорското изкуство. Той защитава дисертация на тема „Дишането на актьора на драматичния театър“ и получава научна степен кандидат на изкуствоведческите науки.

В киното участва в четири български игрални филми: „Царска милост“ (1960), „Дъга срещу скорпион“ (1967), „Вибрация“ (1982) и „Златният век“ (1984).

За приноса си получава голямата награда Стара Загора (1972), както и орден „Кирил и Методий“ III степен (1970) и I степен (1986). Той е автор и на две самостоятелни фотоизложби в Стара Загора – „Театрални диалози“ (1983) и „Борис Христов в Стара Загора“ (1984).

По повод юбилея му Държавен архив – Стара Загора откри фотодокументална изложба със снимки и вещи от личния архив на актьора.

Още новини в категория Новини от Стара Загора

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Новини от Стара Загора
↑