„Предопределените“ идват в Стара Загора: пиеса за страха, контрола и датата на смъртта

На 21 май Културният център в Стара Загора приема премиерата по Елиас Канети с международен екип и голям актьорски състав.

Премиера в Стара Загора поставя неудобен въпрос. Как се живее, ако знаеш точната дата на смъртта си. На 21 май 2026 г. Старозагорският театър представя „Предопределените“ от Нобеловия лауреат Елиас Канети. Началото е от 19.00 ч. в Културен център Стара Загора.

Пиесата атакува теми, които звучат остро и днес. Страхът става инструмент. Контролът над времето се превръща във власт. А изборът изглежда все по-условен.

Премиерата: дата, място и фокус на спектакъла

Събитието е насрочено за 21 май 2026 г. и ще се играе в Културен център Стара Загора. „Предопределените“ поставя в центъра идеята за общество, което измерва човешкия живот по календар. В такъв свят личното се превръща в риск. Познанието за края променя и настоящето.

Текстът на Канети задава въпроси за границите на свободата. Пита и кой печели, когато страхът управлява решенията. Това е драматургия, която не предлага утеха. Тя настоява за позиция.

Международен творчески екип зад постановката

Проектът събира международни имена в ключови роли. Режисьор е Теодор-Кристиян Попеску. Сценографията е на Сабина Реус. Музиката е на Андрей Райку. Осветлението е дело на Кристи Никулеску. Хореографията е на Флавия Джурджу.

Преводът е на Венета Пенева. Консултант по текста е д-р Сава Драгунчев. Екипът залага на сценичен език, който да усили напрежението. Целта е зрителят да остане вътре в дилемата. Не само да я наблюдава.

Актьорският състав и режисьорската интерпретация

В спектакъла участват Елена Азалова, Мария Енева, Миленка Сотирова, Мартина Георгиева, Яна Божанин, Симона Жулиянова, Лилия Тихова, Ивелин Керанов, Кристиян Негалов, Тодор Коцев, Цветомир Черкезов, Георги Ганчев, Георги Ножделов и Цветан Пейчев. Гост-актьори са Цветан Пейчев и Паоло Лалев.

Режисьорът Теодор-Кристиян Попеску формулира отправната точка ясно. „Какво би станало, ако знаехме датата на смъртта си, точно както знаем рождената си дата?“ Оттам идва и неговата интерпретация. Тя описва „наивна, крехка общност“. Общност, която е спряла да задава въпроси. И която отказва да знае нещо лично за другия.

Това превръща спектакъла в предупреждение. Не заради сензация, а заради механизма. Когато обществото свикне да не пита, контролът идва лесно. А цената се плаща в тишина.

Още новини в категория Култура