Сдружение в Стара Загора иска рекултивация на „Марица-изток“ без фотоволтаици
Идеите включват оранжерии, водоеми и завод за почвен подобрител.
Бивши и настоящи работници и служители на комплекса „Марица-изток“, научни работници и земеделски производители представиха в Стара Загора свои идеи за рекултивация на земите на „Мини Марица-изток“ и за ефективното им използване за земеделие и модерна промишленост. Те са обединени в новосформираното през септември сдружение „Да запазим земите на комплекса „Марица Изток“ и заявяват, че се борят за запазване на комплекса и работните места в него.
Председателят на сдружението инж. Тенчо Кайряков посочи, че по текущи идеи се предвижда ТЕЦ да работи на дървен чипс, а минните терени да се използват за фотоволтаици. По думите му това няма как да стане. Кайряков добави, че целта на организацията е да се опазят земите на комплекса от разхищения и недалновидни решения.
Спорът за фотоволтаиците и какво означава „затваряне на цикъла“
Според инж. Тенчо Кайряков голяма част от земите, които подлежат на рекултивация, са предложени в Брюксел за фотоволтаици. Той обясни, че сдружението настоява рекултивацията да означава не само техническо възстановяване на терените, а и пълно възстановяване на биологичния състав на почвата, така че да може да се сее и да се произвежда.
Основното послание на организацията е рекултивацията да не се свежда единствено до техническо оформяне на терени. Според представената позиция тя трябва да създава условия за ново производство, земеделие и работни места.
Администрация, разходи и планове за добив
Инж. Кайряков постави и тема за администрацията в комплекса. По думите му в момента има четири борда на директорите. Той заяви, че от 6 хил. работници в мините хиляда са в администрацията.
Кайряков каза още, че по негови изчисления за заплати в държавното дружество годишно са нужни 20,4 млн. евро. По думите му при сегашните цени на въглищата това означава необходим добив от близо 24 млн. тона годишно, докато в плановете е заложено не повече от 16 млн. тона.
Оранжерии, зелени пояси и идея за завод с лигнитни въглища
Сдружението настоява да се използват научни разработки на български учени и натрупаният с десетилетия опит на специалистите от комплекса. Инж. Кайряков заяви, че твърденията, че в „Мини Марица-изток“ не е извършвана рекултивация, не отговарят на историческите факти. Той припомни, че дейностите по възстановяване на нарушените терени започват още през 1965 г.
Сред конкретните идеи е изграждането на оранжерии на територията на комплекса. Представената визия предвижда възстановените терени да се използват за устойчиво земеделие, овощарство, технически култури и трайни насаждения. Включени са и предложения за зелени пояси, рекреационни зони и водоеми, с цел подобряване на микроклимата и задържане на влагата.
По време на представянето са показани карти и разработки за водоснабдяване и използване на водните ресурси. Сред идеите са решения, свързани с река Сазлия, възстановяване на нарушени хидроложки системи и възможност за бъдещ водоем при подходяща рекултивация на рудниците.
Отделен акцент е поставен върху възможно партньорство с инж. Жеко Ганев и разработвани от него технологии. Представена е идея за завод за производство на течен калиев хумат (почвен подобрител), който може да се използва при рекултивацията и в земеделието. Според представената информация технологията предвижда използване на лигнитни въглища от комплекса като суровина, с цел оползотворяване на част от ресурса, осигуряване на заетост и производство на продукт за подпомагане възстановяването на почвите.
Сдружението „Да запазим земите на комплекса „Марица-изток“ е създадено на 24 септември тази година. Негов заместник-председател е Петьо Дичев. Организацията заявява готовност да работи с научни институции, държавни структури, синдикати, местни власти и земеделски производители.
Още новини в категория Новини от Стара Загора
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Новини от Стара Загора

