Силвия Георгиева: Новото райониране рискува европроекти за общините

НСОРБ предупреждава за ефект върху финансирането и партньорствата, включително около София.

Сигурността на черноморските общини и предстоящото преразпределение на европейските средства са били сред основните теми на годишната среща на местните власти в Албена. Форумът е събрал над 600 участници в годината, в която Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) отбелязва 30 години от създаването си.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева е коментирала по БНТ, че кметовете в източните части на страната няма как да останат встрани от общите тревоги за сигурността в региона. По думите ѝ Европейската комисия вече е признала източните територии на България като територии, граничещи с конфликта между Русия и Украйна. Според нея това означава не само засилени мерки за сигурност, но и възможност за целево финансиране на инфраструктура с двойно предназначение.

Сигурност и европейски средства: разговорите за бюджета вече текат

Георгиева посочи, че темите за средствата за сигурност и инфраструктура ще се обсъждат във връзка със следващия програмен период на Европейския съюз. От НСОРБ подчертават, че разговорите за бъдещия бюджет и разпределението на европейските ресурси вече са започнали. Според позицията на сдружението местните власти ще търсят подкрепа както на национално, така и на европейско ниво.

Георгиева добави, че кметовете на черноморските общини вече са ангажирани с темата. По думите ѝ те работят с партньори от други европейски държави, граничещи с Украйна, включително с полски представители.

Четири района вместо шест: риск за достъпа до финансиране

Като ключов въпрос за общините Георгиева открои и новото райониране на България. То предвижда страната да бъде разделена на четири района за планиране вместо досегашните шест. Промяната се свързва с намаляването на населението и с европейските изисквания за броя жители в отделните райони.

Според Георгиева механична промяна на картата не води автоматично до по-добър живот в населените места. Тя акцентира, че районите за планиране имат пряко значение за разпределението на европейските средства. По думите ѝ най-бедните райони могат да получават 100% безвъзмездна финансова помощ, докато в по-големите райони интензитетът на подпомагане е по-нисък. Затова, според нея, очертаването на новите райони ще е решаващо за инвестициите и развитието.

Северна България и София: партньорствата под натиск

От НСОРБ не определят новото райониране като най-доброто възможно решение. Георгиева предупреди, че обединяването на големи територии може да затрудни сътрудничеството между общините, особено в Северна България. По думите ѝ там разстоянията са големи, а транспортната инфраструктура остава недостатъчно развита. Тя подчерта, че през последните 20 години в сегашните райони са изградени връзки и партньорства, които сега ще трябва да се създават отново.

Промяната поставя въпроси и за София и съседните ѝ общини. Столицата ще остане самостоятелен район за планиране. Част от околните общини обаче ще бъдат включени в по-големия южен район. Според Георгиева това може да затрудни общи проекти, свързани с транспорт, бизнес зони и инфраструктура. Тя обясни, че при съвместни инициативи с европейски ресурс може да възникне неравномерно разпределение на помощта, тъй като София би имала по-нисък интензитет, а по-малките съседни общини могат да достигат до 100% безвъзмездно финансиране.

Въпреки критиките НСОРБ заявява готовност да продължи партньорството си с държавата при договарянето на европейските средства. Според организацията основната задача пред местните власти е да защитят интересите на общините и да гарантират, че промените няма да ограничат възможностите им за развитие.

Още новини в категория България