Старостта в България без филтър: две документални ленти с прожекция в библиотеката

На 8 април Регионална библиотека „Захарий Княжески“ показва „Аз съм тук“ и „Какво е да остарееш в България“, а след това зрителите ще разговарят с авторите за самотата, грижата и шанса за ново начало.

Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ще бъде домакин на прожекция на два документални филма за остаряването. Събитието е на 8 април 2026 г., сряда, от 18:30 часа.

В програмата влизат „Аз съм тук“ (2024) и „Какво е да остарееш в България“ (2026). Двата филма тръгват от различни истории. Те се срещат в една тема. Как изглежда достоен и смислен живот, независимо от годините.

„Аз съм тук“: ново начало след 60

„Аз съм тук“ проследява възрастни хора, които преоткриват себе си чрез танц и движение. Филмът показва как се създават нови връзки. Показва и как изолацията може да бъде разбита.

Акцентът е върху изкуството като реален инструмент за социално включване. Посланието е ясно. Новото начало не е запазено за младите.

Лентата е с продължителност 32 минути. Продукция е на „Прозорец в небето“ ЕООД. Режисьори са Иван Боров и Надежда Дичева. Оператор и монтажист е Иван Боров. Филмът е на български език с български субтитри.

Документалният проект е част от инициативата „Аз съм тук“. Тя работи за достъп до изкуство за хора над 60 години. През 2024 г. започва с танцови уроци за участници между 60 и 85 години. До момента през класовете са минали над 330 души. Възрастовият диапазон е от 60 до 92 години. Организаторите заявяват и по-широка цел. Да се отвори разговор за остаряването у нас. В него да участват артисти, държава и бизнес.

„Какво е да остарееш в България“: самота, демография, общност

„Какво е да остарееш в България“ разширява кадъра към живота на възрастните хора в страната. Филмът работи с лични истории и различни гледни точки. Той поставя в центъра проблеми като самотата и социалната изолация. Засяга и демографската криза, която променя цели общности.

Същевременно лентата показва и възможни отговори. Човешка близост. Грижа. Подкрепа. Живот в общност. В публична информация за филма е посочен и допълнителен контекст: https://stara-zagora.info/mladi-zhurnalisti-ot-stara-zagora-zasneha-film-za-samarskoto-zname-video/.

Филмът е 40 минути. Продукция е на фондация „Тоест“. Режисьор, сценарист и оператор е Лина Кривошиева. Монтажът е на творческо студио TWO DOGS TWO CATS. Езикът е български, с английски субтитри.

Поводът за създаването е личен разговор между авторката и майка ѝ. Темата е проста и тежка. Как изглежда старостта в България днес. Между интимния диалог и тревожните демографски данни Кривошиева среща зрителя с различни хора.

Сред тях е Яна Рупева от „Проект Северозапад“. Тя показва храната като форма на грижа и начин срещу самотата. Представен е и дом за възрастни хора в село Межден, създаден от Надя Димова. Той е пример за място, където грижата има конкретни измерения. Доц. Ивелина Ефтимова, преподавател по етнология, говори за промяната в статута на възрастните хора. Тя я проследява през прехода към модерното общество. Във филма има и посещение на пенсионерски клуб. Там общността се оказва източник на енергия.

Една от най-силните фигури е 93-годишната Къна Георгиева от Трявна. Тя е бивша учителка по математика. Въпреки възрастта си продължава да преподава.

Разговор след прожекциите

След прожекциите е предвидена среща с авторите, техни гости и публиката. Форматът обещава не само кино, а и разговор. За старостта без клишета. За страха от самота. И за това какво означава да остарееш достойно.

Още новини в категория Любопитно