Учени коригират моделите: Арктика губи още 1 млн. кв. км лед

Данни отпреди 6000 години стесняват несигурността на прогнозите с до 85%.

Площта на морския лед в Арктика през зимата може да намалее с около един милион квадратни километра повече от досегашните прогнози. Това съобщава Phys.org, като се позовава на изследване на учени от Университета в Кеймбридж и Центъра за математически изследвания (CIMAT) в Мексико.

Изводът идва след корекция на климатичните модели с помощта на данни за климатичните условия отпреди около 6000 години. Според авторите подходът не само променя оценката за бъдещата загуба на зимен лед, но и намалява диапазона на неопределеност в прогнозите с до 85%.

Как учените „тестват“ моделите с древния климат

Екипът използва период от миналото, известен като среден холоцен. Тогава промени в орбитата на Земята са допринесли за затопляне и за намаляване на ледената покривка в Арктика.

За да възстановят разпространението на морския лед през този период, учените анализират проби от океански седименти. Те измерват концентрацията на биомаркера IP₂₅, който се произвежда от водорасли, живеещи в морския лед. Използват и допълнителни биомаркери от организми, които обитават открити води. Така изграждат картина за това къде и колко морски лед е имало в миналото.

Какво показва сравнението с 27 климатични модела

Получените данни са сравнени със симулации на 27 климатични модела за същия период. Чрез статистически метод изследователите дават по-голяма тежест на моделите, които най-точно възпроизвеждат древните условия. След това прилагат този подход към симулациите на миналия и бъдещия климат.

Резултатите сочат, че моделите, използвани досега, са надценявали количеството морски лед в Арктика през зимата. След корекция очакваната бъдеща загуба на лед се увеличава с около 1 млн. кв. км спрямо предишните оценки.

Защо зимният морски лед има значение за Европа

Според изследването зимната ледена покривка в Арктика влияе върху климатичните условия далеч извън полярния регион. Тя регулира отделянето на топлина и влага от океана към атмосферата. Промените в леда могат да се отразят на атмосферната циркулация и на зимното време в Европа и Северна Америка.

По-малкото количество морски лед е свързано с възможни промени в зимните условия, включително по-ниски температури и по-интензивни снеговалежи в части от Великобритания, Северна Европа и Северна Америка, посочват авторите.

Изследването насочва вниманието и към ефекти извън Арктика. Прилагането на коригираните модели към прогнозите за валежите показва, че снеговалежите в югоизточна Гренландия и валежите в Средиземноморието също може да са подценени. Според учените това би имало значение за стабилността на ледената покривка на Гренландия и за риска от наводнения в Южна Европа.

Авторите уточняват, че затоплянето през средния холоцен е имало различни причини от съвременното изменение на климата. Но данните за реакцията на морския лед при по-високи температури могат да помогнат за по-точни прогнози. Според тях използването на палеоклиматични данни позволява по-надеждно да се определят районите на Арктика, в които зимният морски лед вероятно ще изчезва през следващите десетилетия.

Още новини в категория Светът