Димитър Радев: Инфлацията в България стигна 6%

Шефът на БНБ отчете по-силен натиск от еврозоната и ръст при жилищните кредити.

Инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната, а годишната инфлация вече достига 6%. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на форума OMFIF (Монетарният и финансов институционален форум) в София.

Радев посочи, че присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики и не отменя нуждата от разумни вътрешни политики. По думите му именно инфлацията е показателен пример за това.

България над средното за еврозоната

Според Радев през септември годишната инфлация в България е била 5,6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени. За сравнение, средното равнище за еврозоната е било 3,8%.

Управителят на БНБ добави, че предварителните данни на Националния статистически институт за октомври сочат допълнително повишение на годишната инфлация до 6%.

По оценката му тези стойности показват, че инфлационният натиск у нас остава над средния за еврозоната. Той подчерта, че общата парична политика дава рамката за ценова стабилност, но националните условия продължават да имат значение. Сред тях Радев изреди вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.

БНБ: Банковият сектор е стабилен, но рискът изисква превенция

Димитър Радев заяви, че националните централни банки и надзорните органи имат конкретни отговорности. Те включват наблюдение не само на състоянието на банковата система, но и на рисковете от промени в икономическата, правната и регулаторната среда.

По думите му, когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансиране, независимата централна банка трябва да оцени последиците и да ги представи ясно пред обществото.

Радев подчерта, че банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден. Кредитирането, по думите му, продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това, според него, изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика. Той добави, че добрите показатели на сектора не са основание за облекчаване на изискванията.

ЕЦБ запази лихвите, но ново повишение остава възможно

Управителят на БНБ припомни и решение на Управителния съвет на Европейската централна банка от 29 октомври да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември. Радев определи това решение като правилно, защото дава време да се оцени въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия.

В същото време той отбеляза, че перспективите за инфлацията са се влошили спрямо септември. По думите му октомврийската пауза е била решение за оценка на данните, а не знак, че затягането на паричната политика е приключило. Радев добави, че при потвърждение в данните за по-устойчив инфлационен натиск може да се наложи допълнително увеличение на лихвените проценти.

Радев посочи още, че инфлацията в еврозоната е достигнала 3,8% през септември, като значителна част от увеличението се дължи на цените на енергоносителите. По думите му основният въпрос е доколко този натиск ще се пренесе върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания.

Накрая управителят на БНБ обобщи, че очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а за базисната инфлация – до 2,5%. Според него добрата новина е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище 2%.

Още новини в категория България