Концепцията за множество Съвети на ректорите изключва по дефиниция идеята за честност и справедливост

Изказването на професор Даниел Вълчев по темата за метафизичния множествен свят на ректорските съвети и неговата теоретична допустимост предизвикват в мнозина следната реакция:

Колкото и различни и несъвместими да изглеждат интересите на отделните висши училища и университети – държавни и частни, големи и малки, столични и извънстолични, те имат своето общо кратно, което именно и само единния Съвет на ректорите е призван и може да отчита и защитава. Това общо кратно или „общи интереси“, както го определя чл.23 от Закона за висшето образование е осигуряването на честни и справедливи правила на конкуренция и състезание между всички негови членове. 

Концепцията за множество Съвети на ректорите, която се развива и от парламентарната трибуна от настоящия министър на образованието и науката проф. Георги Вълчев, изключва по дефиниция идеята, че честност и справедливост, могат да бъдат постигнати чрез действията на самите участници на принципа на самоконтрола и саморегулацията (академичната автономия).  

По този начин се обосновава и засилва ролята на външния арбитър – държавата, което е най-изгодно за политиците (и тези преди 1989 година и настоящите). Те по този начин ревниво пазят своята роля на неизбежен фактор на входа и изхода на системата (познато при процеса на приватизация).

Правилото един член – един глас при определяне на политиката на която и да е неправителствена организация, което се поставя под съмнение като „недотам справедливо“ от професора, а преди това и от друг бивш министър на образованието и науката – академик Николай Денков е универсалното правило на демокрацията и неговата промяна е въпрос на намирането на нова парадигма в общата теория на правото. Това вероятно не е невъзможно, но е трудно защитимо, поне в либерално-демократичния европейски свят, в който функционират Република България и нейната система от висши училища. 

Ако намерението е от Съвета на ректорите да се прави някакво своеобразно АД е добре това да се каже публично. Ако това намерение се трансформира при невъзможност да се осигури първия ефект и алтернативно сега се обосновава необходимост от прекратяване и ликвидация на сдружението също е добре да се знае.

Не е признак на откритост и честност първоначално да използваш едни аргументи (юридически), за да обосновеш постигането на желания краен ефект (политически), а впоследствие, едва след като обществото явно разпознае тяхната несъстоятелност и недостоверност да поставяш на масата действителните си намерения. Това в правото, а и във футбола, към която метафоричност се придържа професора се нарича симулация. 

Едно от най-големите достойнства на футбола е неговата демократичност. Това се отразява в принципа, че всеки отбор има право на достъп до всяко състезание и евентуално на победа в него, стига разбира се, да покаже съответните качества. Ролята на федерацията и на нейните спортно-технически и съдийски комисии е да осигури създаването и спазването на справедливи правила, по които се провеждат турнирите и конкретните мачове, а не активно да подпомага един или друг от своите членове, когато достойнствата, показани от неговите състезатели на терена са видимо недостатъчни. В този смисъл и с оглед случващото се в момента в българската политика, в редно да задам въпросите, които си задаваме привържениците на всички отбори, различни от Левски и ЦСКА.

Считат ли отговорните фактори в образованието и науката за честно и справедливо президентът на Левски/ЦСКА, да напусне поста по средата на мандата си, за да стане президент на БФС? Има ли проблем с това, че шефката на спортно-техническата комисия на федерацията (при положение, че правилата, които е създала падат като незаконосъобразни в съда) също да напуска поста по средата на мандата си, за да заеме веднага след това овакантения току-що пост на президент на Левски/ЦСКА? Допустимо ли е човекът, определящ правилата за провеждане на първенствата и турнирите да заема едновременно поста вицепрезидент на БФС и такъв в ръководството на Левски/ЦСКА в няколко последователни шампионата и под ръководството на няколко различни президента? 

А що се отнася до крайния резултат от подобно противопоставяне и двубой, в който против волята си са въвлечени огромното мнозинство от българските висши училища ще припомня, че въпреки усилията на федерацията и нейните отговорни фактори във времето преди 1989 г. и след това, шампиони са ставали Славия, Локомотив София, Спартак, Ботев и Локомотив Пловдив, Берое, Етър, Литекс и Лудогорец - доказателство, че в науката и футбола никой няма право да говори за големи и малки, а единствено и само за можещи и неможещи.

Източник: P26

Още новини в категория Позиция