НАП предупреждава: Доходите от чужбина и имотите зад граница трябва да се декларират до 30 април 2026 г.

Приходната агенция разполага с данни от международен обмен и напомня за декларацията по чл. 50, както и за възможност за корекции до 30 септември 2026 г.

Националната агенция за приходите (НАП) напомня на местните физически лица, че доходите от чужбина и притежаваното имущество зад граница подлежат на деклариране. Става дума за доходи, получени през 2025 г., както и за собственост и участия, които лицата притежават към 31 декември 2025 г.

Причината за напомнянето е ясна. По линия на международния обмен на информация между данъчните администрации НАП разполага с данни за доходи и недвижимо имущество на български граждани в чужбина. Това означава, че укриването на такива обстоятелства носи реален риск от последващи проверки.

Какво точно трябва да се декларира

Според изискванията, местните физически лица трябва да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Срокът е до 30 април 2026 г. Декларацията обхваща облагаемите доходи, придобити през 2025 г. Те включват доходи от източници в България и от чужбина.

Освен доходите, трябва да се посочат и определени активи зад граница. Това включва притежаваните към 31.12.2025 г. акции и дялови участия в дружества. Включва и недвижима собственост извън страната. НАП напомня, че в обхвата попадат и други подлежащи на деклариране обстоятелства.

Пропусната декларация: има втори срок, но не отлагайте

За хората, които са пропуснали да подадат декларация в основния срок, има допълнителна възможност. Те могат да подадат декларацията до 30 септември 2026 г.

В същия срок могат да се правят и корекции. Това важи при неправилно попълнени данни. Важи и когато са пропуснати доходи от чужбина. Важи и при недекларирано имущество зад граница.

Как се избягва двойното данъчно облагане

НАП уточнява, че при доходи, вече обложени в друга държава, могат да се прилагат механизми за избягване на двойно облагане. Това става чрез съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

Ако доходът е от държава без действаща СИДДО с България, се прилага методът „обикновен данъчен кредит“. При него доходът се облага в България. След това се приспада данъкът, платен в чужбина. Приспадането е до размера на данъка, който би се дължал у нас за този доход.

НАП напомня и за важен детайл. Методите по СИДДО могат да се изменят заради действието на Многостранната конвенция срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Конвенцията е в сила за България от 01.01.2023 г.

За улеснение на гражданите агенцията е публикувала актуална информация и списък с приложимите методи за най-често срещаните доходи от чужбина на сайта си. Там могат да се проверят и детайли за обхвата на конвенцията и българските резерви и уведомления.

Още новини в категория Новини от Стара Загора