Омбудсманът Делчева иска гаранции за доходите на асистентите
Над 800 жалби за два дни заради проектопромени в личната помощ
Омбудсманът Велислава Делчева настоява предложените промени в Закона за личната помощ да не водят до намаляване на доходите на личните асистенти и до ограничаване на подкрепата за хората с увреждания. Тя е изпратила становище до председателя на Народното събрание Михаела Доцова и до председателя на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев по повод внесен законопроект за изменение и допълнение на закона. По данни на институцията на омбудсмана повод за позицията са над 800 жалби, постъпили само за два дни.
Договорът се сменя, въпросите остават
Една от ключовите промени предвижда действащият трудов договор да бъде заменен със специален договор за предоставяне на лична помощ. Делчева посочва, че всяка промяна в договорните отношения, осигуряването, финансирането или административните процедури трябва да гарантира непрекъсване на подкрепата и да не води до неоправдано влошаване на правната и социалната защита на асистентите.
Омбудсманът отбелязва, че преминаването към новия вид договор поставя въпроси за гаранциите за възнаграждението, почивките, осигуряването, защитата при временна неработоспособност, признаването на професионалния опит и механизма за решаване на спорове. Според Делчева е важно да се изясни ефектът върху различните групи асистенти, включително хора с дългогодишен опит и такива, за които дейността е основен или единствен доход.
Тя настоява в закона да има ясни правила за правата и задълженията на страните, размера и сроковете за плащанията, възможностите за почивка и съвместяване с друга работа, осигурителната защита, прекратяването на договорите и запазването на придобитите права.
Осигуровки, нетни доходи и ставка по бюджета
Делчева изразява тревога и от възможността осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде оставено на избор на асистента. Тя предлага първо да се обсъди запазване на задължителното осигуряване за общо заболяване и майчинство, както и защита при останалите социални рискове, за които асистентите са осигурени по действащия ред.
Омбудсманът настоява и новият договорен режим да не прехвърля изцяло тежестта на осигурителните вноски върху асистентите. Ако се предвижда те сами да плащат данъци и осигуровки, според Делчева трябва да има механизми, които да гарантират, че нетните им доходи няма да намалеят. Тя поставя и въпроса за гаранции за непрекъснатост на осигуряването и за своевременно информиране на асистентите за последиците от промените.
Законопроектът предвижда часовата ставка за лична помощ да се определя ежегодно със закона за държавния бюджет. За 2027 г. е заложена ставка 5,24 евро. Делчева поставя въпроса дали това осигурява справедливо възнаграждение и дали преминаването към специален договор няма да доведе до съществено намаляване на доходите, особено за асистенти с дълъг стаж. Тя предлага съпоставка между сегашните и очакваните възнаграждения, включително за хората с допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит. Според нея ежегодното определяне на ставката не трябва да създава несигурност за финансирането на вече определените часове лична помощ.
Ограничение за адрес и риск за достъпа до грижа
Друг спорен момент е предложението кандидатът за асистент да има настоящ адрес в населеното място на ползвателя или на разстояние до 40 км. Делчева предупреждава, че в малките населени места и отдалечените райони може да няма подходящи кандидати, които да отговарят на условието. По думите ѝ е възможно избраният асистент да е единственото лице, способно да осигури нужната грижа, включително близък или роднина.
Затова омбудсманът предлага да се предвидят мотивирани изключения, съобразени с индивидуалните потребности и волята на ползвателя, както и с реалните възможности за осигуряване на асистент.
Делчева настоява и при прекратяване на личната помощ след нова индивидуална оценка да има своевременно уведомяване, възможност за обжалване и гаранции срещу необосновано прекъсване на подкрепата. Тя подчертава като водещ принцип недопускането човек с тежко увреждане да остане без подкрепа заради административна процедура или организационна промяна.
Омбудсманът поставя и тема за лечение или рехабилитация в чужбина. Според нея те не трябва да водят до загуба на правото на лична помощ, когато необходимостта продължава. Тя настоява за ясен ред за временно преустановяване и възстановяване на подкрепата, без прекомерни административни изисквания.
В становището се предлага и работещ, финансово обезпечен механизъм за заместваща грижа, когато асистентът е болен или в отпуск. Делчева отбелязва, че при хора с висока зависимост дори кратко прекъсване може да има сериозни последици.
Сред въпросите е и готовността на общините да прилагат новия режим. Според Делчева те трябва да имат достатъчно финансиране, подготовка и ресурси, за да няма забавяне на процедури и плащания. Тя предупреждава, че отлагането на елементи от реформата във финансирането на социалните услуги до 1 януари 2028 г. не трябва да води до намаляване на капацитета на действащи услуги, забавяне на нови услуги в райони с недостиг или ограничаване на достъпа.
Накрая Делчева настоява промените да бъдат придружени от подробна и публично достъпна оценка на финансовите и социалните последици. По думите ѝ в обсъждането трябва да участват хората с увреждания, ползвателите на лична помощ, техните родители и асистентите, като предложенията им да бъдат разгледани по същество. Тя обръща внимание и на родителите, прекъснали професионалната си реализация заради грижи, и предлага координиран подход за проблемите им с осигурителния стаж, бъдещите пенсионни права и финансовата сигурност.
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от България

