Стара Загора събра писатели за 145 години от Георги Илиев

Дискусията постави фокус върху фантастиката и архива в местния музей.

Стара Загора отбеляза 145 години от рождението на Георги Илиев, посочван като един от авторите, поставили началото на българската научна фантастика. Поводът събра писатели и литературни изследователи на дискусията Георги Илиев и българската фантастика: 145 г. по-късно, посветена на творчеството и наследството му.

Сред гостите беше заместник-кметът на Община Стара Загора Павлина Делчева, с ресор общинска собственост, здравеопазване и социални дейности. Делчева сподели личния си интерес към автора и посочи, че се е запознала с произведенията му преди около десет години. По думите ѝ оттогава започва да събира негови книги и материали, свързани с него. Тя допълни, че екземпляри от творбите на Илиев се намират трудно, въпреки че според нея са много интересни. Делчева донесе и няколко книги от личната си библиотека, които станаха част от разговора.

Разговор за мястото на Георги Илиев във фантастиката

Модератор на дискусията беше Мария Донева – автор и преводач, драматург в Драматичен театър Гео Милев – Стара Загора и водещ на литературна рубрика в „Медиапул“. В разговора участваха Иван Матев – литературен изследовател и главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора“, Евгени Черепов – писател и гимназиален учител по литература, и Никола Райков – писател и създател на настолни игри.

Мария Донева насочи темата към способността на научната фантастика да гледа отвъд настоящето. Тя разви тезата, че писателят-фантаст разпознава процеси и тенденции в обществото и мисли за възможните им последствия. По думите ѝ това не е само игра на въображението.

Донева обърна внимание и на двата фантастични романа на Георги Илиев, както и на катастрофичните сюжети в тях. Тя подчерта, че е важно да се познават първите автори в жанра и да се осмисля наследството, което оставят.

Архивът на автора и връзката му със Стара Загора

Значителна част от срещата беше посветена на житейския и творческия път на Георги Илиев. Иван Матев разказа за годините му в различна среда – в Османската империя, България и Германия – и за широките му интереси. По думите на Матев Илиев е владеел множество езици, като част от тях усвоява самостоятелно. Той посочи, че авторът учи в Мюнхенската политехника и работи като инженер.

Матев акцентира и върху връзката на Георги Илиев със Стара Загора, като посочи, че писателят остава силно свързан с града.

Според Иван Матев значителна част от архива на автора днес се съхранява в Музей „Литературна Стара Загора“. Сред материалите има книги, донесени от Германия, с бележки на български и немски език, документи, фотографии и ръкописи, както и сертификати от обучението му в Мюнхен. Матев добави, че във фонда се пазят и части от непознати за широката публика произведения, включително ръкопис от романа „Йерусалим“.

Езикът, дистопиите и културната кандидатура на града

В хода на дискусията участниците обсъдиха мястото на фантастиката в литературата, както и теми като антиутопията и дистопията. Отделено беше внимание и на езика на Георги Илиев – стилистиката му, употребата на архаизми и характерната лексика. В разговора той беше определен и като словотворец.

Дискусията беше свързана и с подготовката на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032, където литературното и културното наследство на града заемат важно място. Срещата постави Георги Илиев не само като име от литературната история, а като автор, чието творчество продължава да задава въпроси за човека, обществото и бъдещето.

Още новини в категория Новини от Стара Загора