ESO откри „драконово яйце“ – ядро за масивна звезда

ALMA засече обект на 16 300 светлинни години в Облака на Дракона

Астрономи от Европейската южна обсерватория (ESO) са открили изключително малко ядро, което може да е ранен етап от формирането на масивна звезда, съобщава Физ.орг. Наблюденията са направени с радиотелескопа ALMA в пустинята Атакама, Чили. Обектът е в инфрачервено-тъмна област, известна като Облак на Дракона (Dragon Cloud), и е получил прозвището „драконово яйце“. Научната статия за откритието е приета за публикуване в списанието Astronomy & Astrophysics.

Защо раждането на масивните звезди е спор

Според учените начинът, по който се образуват масивни звезди с над осем пъти масата на Слънцето, остава предмет на дебат. Описват се две основни хипотези.

Едната предполага, че плътен газов облак първо се кондензира в масивно предзвездно ядро, което после колабира и образува гигантска звезда. Другата приема, че звездата започва като малък обект и нараства, като привлича материя от околния газ.

Изследователите посочват, че директното наблюдение на компактно и масивно, но още младо ядро би помогнало да се оцени коя от двете идеи е по-вероятна. Подобни обекти обаче са трудни за намиране.

Какво представлява „драконовото яйце“

Екипът е наблюдавал обещаващ кандидат, означен като C2c1a, разположен в региона C2c1 на инфрачервено-тъмната област Облак на Дракона, на около 16 300 светлинни години от Земята. Според учените ядрото вероятно има 20–30 слънчеви маси.

Обграждащият го газов облак е оценен на маса около 1061 пъти по-голяма от слънчевата, но излъчва много малко енергия за размерите си. Изследователите тълкуват това като признак за много ранен етап от формирането на масивна звезда.

Какво показват новите данни от ALMA

По-ранни данни не са позволявали да се прецени уверено дали C2c1a е един компактен обект, в който е концентрирана масата, или вече съдържа протозвезда. В новото изследване екипът, ръководен от Ашли Томас Барнс, използва нови наблюдения от ALMA, за да получи изображение с висока разделителна способност.

Данните показват, че основният регион има шест компонента: C2c1a(a), C2c1b и още четири по-бледи структури. Излъчването е доминирано от централния компонент C2c1a(a). Това според изследователите означава, че по-голямата част от излъчването идва от централно концентриран регион.

Ядрото се намира в много по-голям резервоар от студен газ и прах с маса не по-малка от 110 слънчеви маси, който може да осигури материята, необходима за формирането на масивна звезда.

Още новини в категория Светът