„Луд гидия“ се връща в Стара Загора: операта, в която песента става съпротива

На 1 април от 19:00 Държавна опера–Стара Загора представя нов състав в спектакъла на Парашкев Хаджиев, с диригент Владимир Бошнаков и участие на ансамбъл „Загоре“.

На 1 април от 19:00 часа сцената на Държавна опера–Стара Загора отново отваря място за българската класика. В афиша се връща „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. Публиката ще види спектакъл с нов състав солисти. Постановката залага на силен ансамбъл и ясно послание. Според екипа то е свързано със свободата, която изкуството дава.

Диригент на вечерта е маестро Владимир Бошнаков. Хореограф е Петя Вънева. Хормайстори са Младен Станев и Стефания Русева. Концертмайстор е Анна Иванова. Сценографията е на Иван Токаджиев. Костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Мултимедията е на Анна-Мария Токаджиева. В спектакъла участва и Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“. На сцената ще бъдат още солисти, хор и оркестър на Старозагорската опера.

Нов състав солисти и ключови роли

В ролята на Илия, познат като Луд Гидия, влиза Стоян Буюклиев. Зорница е Емилия Терзиева. Мечо е Теодор Петков. Куна е Нели Петкова. Бей Осман е Иван Кабамитов. Кадия е Ивайло Йовчев. Радан и Раданица са Александър Марулев и Михаела Берова.

Постановъчният екип акцентира върху ясното разчитане на конфликта. Историята излиза извън личната линия и стъпва в общността. Това е и причината творбата да се възприема като силно актуална.

„Изкуството прави човека свободен“

Директорът на операта и диригент на спектакъла Владимир Бошнаков формулира посланието кратко. „Изкуството прави човека свободен“, казва той. По думите му усилието да се популяризира българската музика е последователна задача. Това важи и за диригентската му работа, и за управлението на институцията.

В контекста на „Луд гидия“ тази теза не е лозунг. Тя е драматургичен двигател. Музиката не украсява действието. Тя го води и създава смисъла му.

Когато музиката престане да е фон и стане действие

Режисьорът Александър Мутафчийски описва операта като среща между любов и съпротива. В центъра е връзката между бедния гуслар Илия и Зорница, дъщеря на чорбаджия. Любовната история обаче не стои изолирано. Тя е в сблъсък със свят на страх, подчинение и несправедливост.

В тази среда песента от гуслата се превръща в сила. Тя събужда, вместо да приспива. Тя обединява, вместо да отклонява. В интерпретацията на екипа музиката е форма на съпротива. Тя връща достойнството и дава кураж на общността.

Постановката не търси музейна възстановка. Тя търси разговор с настоящето. И поставя в центъра изкуството, което не мълчи. На 1 април Старозагорската опера кани публиката да преживее тази история като общо преживяване. На сцената ще звучат фолклорни напеви и драматична енергия, които държат операта жива и днес.

Още новини в категория Култура