Какво има в пилето на „Градус“? Фуражът, антибиотиците и въпросът, който тревожи потребителите

Пшеница, царевица, соев шрот и растителни мазнини фигурират в документи, свързани с производството на фуражи. Но какво още получават птиците и какво остава в месото им? Читателите на starazagora24.bg питат, а съмнението продължава да расте.

Пилешкото месо е сред най-често купуваните меса у нас, но зад ниската цена и бързото производство стои въпрос, който все по-често занимава потребителите: как точно се отглеждат птиците и с какво се хранят? 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:„Градус“, Иван Ангелов и въпросът, който остава: какво всъщност купуваме?

При „Градус“ производственият процес включва собствено производство на фуражи и ферми за птици. В публични документи се посочват пшеница, царевица и сурово слънчогледово масло, а в документи, свързани с производството на фуражи, фигурира и соев шрот.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: „Хранят ни с боклуци“: Нови остри реакции срещу „Градус“ разпалиха спора за качеството.

Това само по себе си не означава нарушение. Но поставя друг въпрос: какво точно влиза във фуража, в какви количества и как се контролира целият процес?

Антибиотиците – големият въпрос

Именно тук потребителското недоверие става най-силно.

Антибиотиците имат място във ветеринарната медицина, но прекомерната и неправилната им употреба при животните е сериозен проблем. Световната здравна организация предупреждава, че това може да допринася за развитието на бактерии, устойчиви на лечение.

А това вече е пряк риск за човека.

Устойчивите бактерии могат да достигнат до хората по хранителната верига, включително чрез месото. Ако такава бактерия причини инфекция, някои от антибиотиците, които обичайно се използват за лечението ѝ, могат да се окажат неефективни. Това означава по-трудно лечение, по-продължително заболяване, по-висок риск от усложнения и в тежки случаи – опасност за живота.

Особено внимание се обръща на бактерии като Salmonella и Campylobacter, при които антибиотичната резистентност остава сериозен проблем за общественото здраве в Европа.

Европейските правила забраняват използването на антибиотици като стимулатори на растежа. При лечение на животни съществуват и задължителни срокове, които трябва да бъдат спазени, преди месото да попадне на пазара.

Това означава, че въпросът не е просто дали едно пиле някога е получавало антибиотик. Проблемът е как е използван препаратът, спазени ли са правилата и дали контролът действително предотвратява попадането на опасни остатъци и устойчиви бактерии в хранителната верига.

Но за потребителя остава най-простият въпрос:

Колко ефективно се следи това?

Какво има във фуража?

Зърнените култури са нормална част от храненето на бройлерите. Соевият шрот също се използва широко като източник на растителен протеин.

Проблемът за потребителя не е самото наличие на царевица, пшеница или соев шрот.

Въпросът е какво още съдържа фуражът и какви добавки се използват при интензивното отглеждане на птиците.

Тук информацията, която стига до крайния купувач, често е значително по-ограничена от въпросите, които той има.

Защо пилето пуска толкова вода?

Един от най-честите сигнали от потребители при пилетата на "Градус" е свързан с голямото количество течност, което се отделя при готвене.

Това обаче може и да не доказва наличие на антибиотици. Водата може да бъде свързана с естественото съдържание на месото, замразяване и размразяване или технологична обработка.

Но когато човек купи пакет от пилешкото месо на "Градус" и приготви малко количество от него, а в тигана остане значително количество течност, въпросът е напълно естествен:

Какво точно е купил?

И отговорът не трябва да идва от реклами или коментари във Facebook, а от лабораторен контрол и ясна информация за продукта, що се отнася до пилешкото месо на "Градус".

„Мирише на антибиотик“ – факт или усещане?

В коментари под публикации на starazagora24.bg потребителите често се оплакват от миризмата, вкуса, количеството вода и качеството на пилешкото месо на "Градус".

Това е пряк сигнал за недоволство, но не е лабораторно доказателство за наличие на антибиотици и все пак официална информация не е представена от фирмата "Градус" и нейния представител Иван Ангелов.

Същевременно подобни оплаквания не трябва просто да бъдат отхвърляни. Те показват, че потребителите очакват отговори за начина на производство и контрола върху храната.

Къде е контролът?

В България съществува национална програма за мониторинг на остатъци от ветеринарномедицински препарати и други вещества в животни и храни от животински произход.

Именно този контрол е ключовият инструмент, който трябва да даде отговор дали в месото има забранени вещества или остатъци над допустимите нива.

За потребителя обаче остава важният въпрос: достатъчно ли е това и колко често се проверяват продуктите на "Градус", които стигат до рафта?

Защото когато става дума за храна, съмнението не трябва да се решава с реклама.

Трябва да се решава с лаборатория, контрол и прозрачност.

А докато потребителите продължават да задават въпроси за фуража, антибиотиците, качеството и количеството вода в месото, един въпрос остава напълно основателен:

Какво всъщност слагаме на масата, когато купуваме пилешкото месо на "Градус"?

Още новини в категория Новини от Стара Загора