Калин Славов: вотът с машини успокои комисиите, но струва 120 млн. евро

„Прозрачност без граници“ отчита по-лесна обработка, но и нужда от анализ

Машинното гласуване е съвременен начин за провеждане на избори и преминаването към него е довело до по-спокойна работа на секционните избирателни комисии. Това коментира в „Денят започва“ Калин Славов от „Прозрачност без граници“. Той подчерта, че въпреки ползите, остават теми за анализ, сред които са техническите проблеми с машините и цената на изборния процес.

Машините улесняват организацията и резултатите

Според Калин Славов технологизирането на изборния процес е улеснило значително организацията и обработката на изборните резултати. Той посочи, че практиката да се гласува едновременно с машини и хартиени бюлетини е била проблемна. По думите му това е водело до усложнения при предаването и броенето, както и до грешки при съставянето на протоколите.

Славов отбеляза, че при технологизирането отпадат редица от тези натоварвания. Той даде пример с паралелното предаване на резултатите и дългите часове работа, включително оставане до ранни зори в районните избирателни комисии. В този контекст той обвърза промяната и с по-спокойната работа на секционните комисии в самия изборен ден.

Техническите проблеми и профилактиката на устройствата

По темата за техническите проблеми с машините, регистрирани в някои секции, Славов каза, че това не е изненадващо. Според него причината е свързана с възрастта на устройствата. Той посочи и необходимостта от цялостна профилактика и различни технически намеси по всяка една от машините.

Славов обвърза тези фактори и с цената на изборите. Той посочи, че план-сметката е почти 120 млн. евро, като определи вота като два пъти по-скъп в сравнение с предходните избори. По думите му темата изисква по-отговорен подход, особено в условия на бюджетен дефицит и икономически трудности.

Ниската активност и купеният вот: нужни са по-дълбоки анализи

Относно ниската избирателна активност и въпроса дали е имало отсъствие на контролиран и купен вот, Славов заяви, че са нужни по-задълбочени анализи. Той посочи като фактор и отсъствието на част от големите политически формации от тези избори.

По думите му, макар кандидатите да са били издигнати от инициативни комитети, реално е ставало дума за партийни кандидати. Това, според него, е мобилизирало твърди привърженици на съответните политически формации. Славов добави, че дали ниската активност се дължи на спад на контролиран вот или на неучастието на определени партии, е въпрос на анализ.

Той отбеляза, че този път не е имало „знаково напрежение“ по линията на купения и контролирания вот. Славов посочи, че на места, които традиционно се свързват с лесно „преориентиране“ на гласове, просто не се е гласувало. Според него може да има някакъв спад, но е рано да се твърди категорично.

Още новини в категория България